the innards of my bag, spring 2007 collection.
(credit for the "spring 2007 collection" name goes to my dear friend sasho, who also manages to accumulate whole collections of (mostly) trash and (some) valuables, only in the pockets of his vest, not his bag. same thing.)
shibuya/tokyo, january/2005
this is an old photo, but i'm a bit old fashioned and still use film and stuff takes time. especially for a procrastinator like me (ha ha).
anyway, i started a food blog with a friend of mine, magdalina. it's in bulgarian. there's too few recipes still to show, but go check it out. and come back in a few months. :)
нещо се случи със скъпоценния ми айпод преди няколко дни - звукът в едната слушалка изчезна. първо си помислих, че е от слушалките. аз чупя средно по два чифта слушалки на година. прибрах се вкъщи, и включих домашните слушалки (които, учудващо, работят чудесно все още, но имат прекалено окаян вид да бъдат разхождани навън). същата работа. тогава настана истинската паника - айподът не е наред!
със силно ускорен пулс се обадих на apple.bg и те ме насочиха към viewpoint, оторизиран сервиз на apple продукти за българия. тъй като беше събота, юнаците от viewpoint не работеха и някак трябваше да изтрая до понеделник. в понеделник любезен служител ми обясни, че "колегата, който поправя айподите го няма днес, обадете се утре. стига да има налични части, ще Ви поправи айпода, разбира се, да."
успокоена от идеята, че все пак това се поправя, затворих телефона и реших за всеки случай да се информирам какви са ми опциите. на няколко места в интернет намерих инфо за дадения проблем, резервни части, дори картинно обяснение как сам да си разглобиш машинката и да и смениш въпросния жак(нещо, с което никога не бих се справила, но все пак). разбира се, образовах се и как седи въпроса с продукти, които все още са в гаранция, тъй като моят все пак все още е млад, няма и осем месеца. оказа се, че ако го пратя на apple, те са длъжни да ми изпратят чисто нов такъв. иха!
все пак, обадих се във viewpoint днес, понеже като истинска българка нямам никакво консуматорско съзнание и съм убедена, че ако нещо се счупи докато е в гаранционен срок, проблемът си е мой. тьй като разговорът, проведен с айпод спеца, не подлежи на преразказ, ще ви го предам точно както протече:
аз: - добър ден. имам проблем с айпода, изглежда се е развалило гнездото на слушалките на жака. колегата ви ми каза вчера, че стига да имате части, ще го поправите.
спец: - няма такова нещо! apple продуктите не обичат да бъдат отваряни! трябва ви нов!
аз: - ??? (много исках да го попитам, "а в такъв случай, вие какво работите?)
спец: - нов айпод си поръчвате и готово.
аз: - но в интернет на няколко места пише, че това е поправим дефект. дори видях да се продават части.
спец: - ми тогава го занесете на тоя, дето ги е писал тия неща. той да ви го поправи.
аз: - ?!??!? а какво, ако айпода ми все още е в гаранция?
спец: - е тогава ще ви го сменят от apple, ако си донесете гаранционната карта. безплатно.
аз: - благодаря. довиждане.
представителството на apple в българия е младо. дори да беше старо, според вас редно ли е да се държат така с клиентите си? при положение, че са сервиз, за бога. как си го позволяват? редно ли е някой мъж на средна възраст да ми обяснява троснато как понеже машинката не можела да се поправи, трябва да дам 719 лева за нова, без дори да спомене думи като гаранция или ремонт??? не е ли време да се промени тъпото отношение към клиентите в българия?
намерих си гаранционната карта и отивам утре в магазина на apple, и ако не ми сменят айпода, ще има война.
sophie calle
from suite vénitienne
this thing has been going around many bulgarian blogs lately. i shall succumb. (sara, i know you will, too.)
share five obscure facts about yourself:
1. i always put on my left sock first. same goes for shoes. i also always make the first step with my left foot. yes, it's crazy in that as-good-as-it-gets kind of way, i know.
2. most of my left front tooth is fake. i broke my real tooth when i was seven or eight years old when i ran into a fence. i wasn't a quiet kid. i became one later.
3. most people's childhood memories start really early, around age three or four. i don't remember anything before age seven. i find it slightly disturbing but i try not to think about it.
4. once i cried at a commercial. i cry easily.
5. i suppose living in japan did that to me, but i can fall asleep virtually anywhere, including all sorts of public transportation. luckily, i always wake up before i have to get off. but once i nearly missed my flight from dubai because i was sleeping like a a baby lamb in front of my gate and no one woke me up.
via boyana
i'm completely exhausted, but i can't sleep. my body is shaking from the insane amounts of coffee i shouldn't have had today, but did anyway. 
julie doiron is a singer of a very rare species. her music is quiet, almost whispered, her voice sounding like she's telling her lover how much she loves him, at 2.19am, while watching him sleep. the guitar/trumpet/cello sing along quietly, almost like being shadows of her voice.
her albums heart and crime and desormais are my soundtrack to this month, so far. mature, tender, and unadorned, julie doiron's music really makes me feel almost like i'm in love.
julie doiron - shivers + crickets
powered by ODEO
