шоколадови бонбони

вчера имах последен урок с една група. така се налага. просто не мога да водя урока повече. иронично, това са ми едни от любимите ученици. явно и те са ме харесвали като учител (още ми е смешно-странно да се нарека така, въпреки че работя това от четири години), защото бяха много тъжни, когато им казах новината преди месец.
та, вчера всички бяхме малко омърлушени. и като за последен час, решихме да поучим само малко и после да излезнем да пием нещо заедно. отидохме, пийнахме, смяхме се и те ми казваха разни интересни неща като например как да си правя тофу сама като се върна в българия и колко лесно е въпросното начинание, да си занеса поне едно кимоно (!), кое суши най-лесно се прави при полеви условия; обсъждахме кой чужд език е "най-труден", те ми разказваха за младостта си (една от тях е още млада), на колко са се изнесли от вкъщи и какво ли още не. от тях разбрах и как се казва въпросната закачалка за кимоно, която така искам да сложа в бъдещото си жилище в софия. не че знам как ще я замъкна дотам.

в края на вечерта моите ученици ми поднесоха малък подарък -- миниатюрно букетче цветя (като тези дето ги продават бабите на графа и раковска, но много по-малко), както и кутия шоколадови бонбони. съвсем истински! което за япония е рядкост. незнайно защо тук има шоколад навсякъде, но не и бонбони. явно са кът. стана ми много мило и за момент се почувствах като заслужил български лекар или медицинска сестра, на който благодарен пациент е подарил нещо. кретенски аналог, но за това се сетих. може би е защото от малка помня как у съседката, която е медицинска сестра, винаги имаше тонове шоколадови бонбони.
оттам се замислих и за това как тук (или в щатите, според една приятелка)не е прието да благодариш на лекари с цветя, шоколад, или бутилка уиски (по стар български обичай). замислих се и за това колко са изтъркани тези подаръци и как винаги са едни и същи. замислих се и за това колко е хубав обичаят ни, все пак. не защото някой получава нещо(е, радвах се на бонбоните у леля катя), а защото някой показва благодарността си някак. по начин, който не е плащане и е в крайна сметка незначителен. ще се изяде, ще се изпие, ще увехне. харесва ми.


moloko -- the time is now